2.09.2006 г., 23:17

Listen to your heart

966 0 4
/със шесто зрение/
НА ПЛАМ

Във погледа ти скрита
е пърхаща Вселената.
Тъй дълго скиташ се –
през пръстите изтича
избухването, сблъсъка,
Човешкото начало
и райските селения,
... и онзи див, разпален
Сервантесов дух,
посрещал непознатото
по пътя си, осеян с знаци.

Прахът от нищото
натрупва се немилостно
там, дето видения
лъстиви припалвали
са страстите.

Какво е вечност –
низ от мигове,
или пък влюбена
сърдечност,
която някога
във изобилие
сме имали....


23.08.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мери, поздрави!!!
    Стихът ти страшно много ми хареса, но най-много последната част!!!
    Още веднъж, поздрави!!!
  • Да усета ти е добър.
    Вселената е вечност.

    Поздрав и усмивка.
  • Браво, Меричка !
    Наистина си успяла да категоризираш вечността...

    "Какво е вечност –
    низ от мигове,
    или пък влюбена
    сърдечност,
    която някога
    във изобилие
    сме имали...."


    И си права , че миговете в които изобилието на чуствата е пълнило душите ни - е вечност , защото човек трудно забравя споделено щастие.

    Поздрави за стиха!
  • "Във погледа ти скрита
    е пърхаща Вселената."
    В първите два реда, като че ли си събрала цялото.

    Поздрави, Меричка!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...