Меричка (Мери Попинз)
718 2544
Sep 2, 2006, 11:17 PM

Listen to your heart 

  Poetry
751 0 4
/със шесто зрение/
НА ПЛАМ

Във погледа ти скрита
е пърхаща Вселената.
Тъй дълго скиташ се –
през пръстите изтича
избухването, сблъсъка,
Човешкото начало
и райските селения,
... и онзи див, разпален
Сервантесов дух,
посрещал непознатото
по пътя си, осеян с знаци.

Прахът от нищото
натрупва се немилостно
там, дето видения
лъстиви припалвали
са страстите.

Какво е вечност –
низ от мигове,
или пък влюбена
сърдечност,
която някога
във изобилие
сме имали....


23.08.2006г.

© Мери Попинз All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мери, поздрави!!!
    Стихът ти страшно много ми хареса, но най-много последната част!!!
    Още веднъж, поздрави!!!
  • Да усета ти е добър.
    Вселената е вечност.

    Поздрав и усмивка.
  • Браво, Меричка !
    Наистина си успяла да категоризираш вечността...

    "Какво е вечност –
    низ от мигове,
    или пък влюбена
    сърдечност,
    която някога
    във изобилие
    сме имали...."


    И си права , че миговете в които изобилието на чуствата е пълнило душите ни - е вечност , защото човек трудно забравя споделено щастие.

    Поздрави за стиха!
  • "Във погледа ти скрита
    е пърхаща Вселената."
    В първите два реда, като че ли си събрала цялото.

    Поздрави, Меричка!
Random works
: ??:??