19 сент. 2010 г., 17:29

Литературен косопад

638 0 0

Салатка гнусна от рими,

липса на всякакъв смисъл;

олио няма, оцет също,

само гнили зеленчуци.

 

Наричат го после поезия.

Сипвам си в една чиния -

блудкава и безсолна чорба

от човешка простотия.

 

Заливам го с малко сос,

сос "Карабаско"*, кафяв,

и сякаш оправя се леко вкуса

на изчерпани идеи.

 

В чашата разливаш ми

пунш. Сив и безцветен.

Коктейл от твойто въображение -

бедно като индийски клошар.

 

От всичката тази помия

литературата ни хапва си днес.

Болна е тя, косата й пада -

скоро ще остане плешива.

 

 

 

Посветено на няколко абсолютни гаври с българската поезия, които се намират в интернет под формата на "клозетна лирика".

 

*става дума за фашкии. Обяснението е сложно и неразбираемо за масова публика.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кавалер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...