Салатка гнусна от рими,

липса на всякакъв смисъл;

олио няма, оцет също,

само гнили зеленчуци.

Наричат го после поезия.

Сипвам си в една чиния -

блудкава и безсолна чорба

от човешка простотия.

Заливам го с малко сос,

сос "Карабаско"*, кафяв,

и сякаш оправя се леко вкуса

на изчерпани идеи.

В чашата разливаш ми

пунш. Сив и безцветен.

Коктейл от твойто въображение -

бедно като индийски клошар.

От всичката тази помия

литературата ни хапва си днес.

Болна е тя, косата й пада -

скоро ще остане плешива.

Посветено на няколко абсолютни гаври с българската поезия, които се намират в интернет под формата на "клозетна лирика".

*става дума за фашкии. Обяснението е сложно и неразбираемо за масова публика.