27 нояб. 2011 г., 19:09

Лодка 

  Поэзия » Другая
631 0 8

Дъното ми се пропука,

а на палубата ми боли.

Мачтата ми не блещука,

а и котвата ми сол покри.

Юнга млад и верен нямам

да ми върже белите платна,

да го водя, размечтана,

към така мечтаната земя.

Искам пак да съм с посока,

пак да имам смисъла, преди

вятър и вълни жестоки

да ме превърнат във трески.

© Камелия Виденова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??