Лодка

27 nov 2011, 19:09

Poesía » Otra

708 0 8

Дъното ми се пропука,
а на палубата ми боли.
Мачтата ми не блещука,
а и котвата ми сол покри.
Юнга млад и верен нямам
да ми върже белите платна,
да го водя, размечтана,
към така мечтаната земя.
Искам пак да съм с посока,
пак да имам смисъла, преди
вятър и вълни жестоки
да ме превърнат във трески.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Лодка

Искате да прочетете повече?

Propuestas