27 nov 2011, 19:09

Лодка 

  Poesía » Otra
654 0 8

Дъното ми се пропука,

а на палубата ми боли.

Мачтата ми не блещука,

а и котвата ми сол покри.

Юнга млад и верен нямам

да ми върже белите платна,

да го водя, размечтана,

към така мечтаната земя.

Искам пак да съм с посока,

пак да имам смисъла, преди

вятър и вълни жестоки

да ме превърнат във трески.

© Камелия Виденова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??