Nov 27, 2011, 7:09 PM

Лодка 

  Poetry » Other
633 0 8

Дъното ми се пропука,

а на палубата ми боли.

Мачтата ми не блещука,

а и котвата ми сол покри.

Юнга млад и верен нямам

да ми върже белите платна,

да го водя, размечтана,

към така мечтаната земя.

Искам пак да съм с посока,

пак да имам смисъла, преди

вятър и вълни жестоки

да ме превърнат във трески.

© Камелия Виденова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??