6 июл. 2014 г., 11:44

Лодката

546 0 3

 

Лодката

 

Едва, едва се полюлява

морето с утринния бриз...

Към хоризонта лодка плава

със устрем дързък, напорист...

 

И само вятърът в платната

ѝ знае накъде сега,

но все напред и все нататък,

и по-далече от брега...

 

Какво ли властно я подгони

да търси други брегове?...

Дали човешките закони

за непростими грехове,

 

или страстта неутолима

към този чуден необят,

където може и да има

и друг един, по-хубав свят?...

 

Дали оставя безутешна

една объркана любов?...

Амѝ ако посока грешна

избрала е за пътят нов?...

 

... Но тя опънала платната

(по дързостта ѝ то личи!):

е осъзнала красотата

на невъзможните мечти!...

 

Коста Качев,

06.07.2014.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...