6 jul 2014, 11:44

Лодката

  Poesía » Otra
545 0 3

 

Лодката

 

Едва, едва се полюлява

морето с утринния бриз...

Към хоризонта лодка плава

със устрем дързък, напорист...

 

И само вятърът в платната

ѝ знае накъде сега,

но все напред и все нататък,

и по-далече от брега...

 

Какво ли властно я подгони

да търси други брегове?...

Дали човешките закони

за непростими грехове,

 

или страстта неутолима

към този чуден необят,

където може и да има

и друг един, по-хубав свят?...

 

Дали оставя безутешна

една объркана любов?...

Амѝ ако посока грешна

избрала е за пътят нов?...

 

... Но тя опънала платната

(по дързостта ѝ то личи!):

е осъзнала красотата

на невъзможните мечти!...

 

Коста Качев,

06.07.2014.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...