Лодката
Лодката
Едва, едва се полюлява
морето с утринния бриз...
Към хоризонта лодка плава
със устрем дързък, напорист...
И само вятърът в платната
ѝ знае накъде сега,
но все напред и все нататък,
и по-далече от брега...
Какво ли властно я подгони
да търси други брегове?...
Дали човешките закони
за непростими грехове,
или страстта неутолима
към този чуден необят,
където може и да има
и друг един, по-хубав свят?...
Дали оставя безутешна
една объркана любов?...
Амѝ ако посока грешна
избрала е за пътят нов?...
... Но тя опънала платната
(по дързостта ѝ то личи!):
е осъзнала красотата
на невъзможните мечти!...
Коста Качев,
06.07.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
