Лодката

6.07.2014 г., 11:44 ч.

Поезия » Друга

319 0 3

Лодката

Едва, едва се полюлява

морето с утринния бриз...

Към хоризонта лодка плава

със устрем дързък, напорист...

И само вятърът в платната

ѝ знае накъде сега,

но все напред и все нататък,

и по-далече от брега...

Какво ли властно я подгони

да търси други брегове?...

Дали човешките закони

за непростими грехове,

или страстта неутолима

към този чуден необят,

където може и да има

и друг един, по-хубав свят?...

Дали оставя безутешна

една объркана любов?...

Амѝ ако посока грешна

избрала е за пътят нов?...

... Но тя опънала платната

(по дързостта ѝ то личи!):

е осъзнала красотата

на невъзможните мечти!...

Коста Качев,

06.07.2014.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.