Jul 6, 2014, 11:44 AM

Лодката

  Poetry » Other
544 0 3

 

Лодката

 

Едва, едва се полюлява

морето с утринния бриз...

Към хоризонта лодка плава

със устрем дързък, напорист...

 

И само вятърът в платната

ѝ знае накъде сега,

но все напред и все нататък,

и по-далече от брега...

 

Какво ли властно я подгони

да търси други брегове?...

Дали човешките закони

за непростими грехове,

 

или страстта неутолима

към този чуден необят,

където може и да има

и друг един, по-хубав свят?...

 

Дали оставя безутешна

една объркана любов?...

Амѝ ако посока грешна

избрала е за пътят нов?...

 

... Но тя опънала платната

(по дързостта ѝ то личи!):

е осъзнала красотата

на невъзможните мечти!...

 

Коста Качев,

06.07.2014.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....