28 апр. 2021 г., 21:23

Локви 

  Поэзия » Любовная
344 0 2

 

Звездите на зазоряване заспиват,
рисува косите ни безцветна луна.
До мен си, когато други си отиват,
с готовност да ми подадеш ръка.
Двама вървим по пътеката есенна,
върху килим от опожарени листа.
Хубаво е, при все че пораснахме,
в сърцето си ние сме си още деца.
Колко локви имаме за прескачане.
Не сме стигнали до края на света.
© Паулина Недялкова

© Паулина Недялкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??