Локви
609
0
2
Звездите на зазоряване заспиват,
рисува косите ни безцветна луна.
До мен си, когато други си отиват,
с готовност да ми подадеш ръка.
Двама вървим по пътеката есенна,
върху килим от опожарени листа.
Хубаво е, при все че пораснахме,
в сърцето си ние сме си още деца.
Колко локви имаме за прескачане.
Не сме стигнали до края на света.
© Паулина Недялкова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Паулина Недялкова Все права защищены
