Паулина_Недялкова (Паулина Недялкова)
31 22
28.04.2021 г., 21:23 ч.

Локви 

  Поезия » Любовна
341 0 2

 

Звездите на зазоряване заспиват,
рисува косите ни безцветна луна.
До мен си, когато други си отиват,
с готовност да ми подадеш ръка.
Двама вървим по пътеката есенна,
върху килим от опожарени листа.
Хубаво е, при все че пораснахме,
в сърцето си ние сме си още деца.
Колко локви имаме за прескачане.
Не сме стигнали до края на света.
© Паулина Недялкова

© Паулина Недялкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??