Локви

Poetry » Love

612 0 2

Звездите на зазоряване заспиват,
рисува косите ни безцветна луна.
До мен си, когато други си отиват,
с готовност да ми подадеш ръка.
Двама вървим по пътеката есенна,
върху килим от опожарени листа.
Хубаво е, при все че пораснахме,
в сърцето си ние сме си още деца.
Колко локви имаме за прескачане.
Не сме стигнали до края на света.
© Паулина Недялкова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Паулина_Недялкова (Паулина Недялкова)

Трогната съм от вниманието ти! Благодаря!

2021-05-16T15:06:57+03:00
ниана (Нина Сименова)

Хубаво е, че си запазила детското в себе си, Поли!
Радвам ти се. И много харесвам поезията ти.

2021-05-15T16:16:03+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0