Apr 28, 2021, 9:23 PM

Локви 

  Poetry » Love
342 0 2

 

Звездите на зазоряване заспиват,
рисува косите ни безцветна луна.
До мен си, когато други си отиват,
с готовност да ми подадеш ръка.
Двама вървим по пътеката есенна,
върху килим от опожарени листа.
Хубаво е, при все че пораснахме,
в сърцето си ние сме си още деца.
Колко локви имаме за прескачане.
Не сме стигнали до края на света.
© Паулина Недялкова

© Паулина Недялкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??