Аз Лора съм
във плен на тъмен блян.
Наведена над следващо
писмо -
и стон и зов
на онемяла птица:
Не съм аз Анна
"прекрасна
в блянове лъчисти"
и знам, че няма никога
да зазвучи
музика-лъчи
в очите ти -
за мене
Лора
устрелена птица.
© Мария Димитрова Все права защищены