С нас живеят лошите ни мисли.
Те са дребни, подлички и сиви.
Трябва все ума си да прочистваме,
да ги гоним и да ги убиваме.
Мислите приличат на мишлета.
Упорити са и ръфат здраво.
Все с интриги, с клюки са заети.
Шанс за доброта не ни оставят.
Непрекъснато със тях се борим.
Те стоят си: мазни, злобни, сити.
Мъчим се разумно с тях да спорим.
Те изяждат бялото в мечтите.
Може би добре е да ги има.
Помежду си с ярост да се бият.
А сред тях, почти недоловими,
мислите добри дано открием.
© Нина Чилиянска Все права защищены