Заболя ме. Стана ми студено.
От високата си планина
слънцето се сурна срещу мене,
да ми каже лоша новина.
А луната гледа изкривена.
И не си отива на инат!
Полужива и полустопена.
И ми прави неприличен знак.
За какво било? Един приятел.
Удар ли, сърцето ли – не знам...
Търся път за миналото лято.
Може пък да го заваря там.
© Райчо Русев Все права защищены