Идат, идат вълчи думи,
вълчи зими, вълчи дух.
Леден вятър помежду ни,
думи – ледени куршуми.
Като бренекета:
ух!
Идат, идат змийски думи,
змийско лято, змийски глас.
Хвърлени душите в бурена,
между сухите ластуни –
сухи змийски съблекла:
ссс!
Станали човешки думи.
Като гмеж, неизброими.
Като прилепи летят,
у кого ли ще преспят,
омърсят и отлетят...
Яд.
© Райчо Русев Все права защищены
Можем ли да сторим нещичко?
Да се скрием? Да се вапцаме?
Може пък да оглушеем...