Лов
Като сламка за кръгъл удавник ме хваща въпросът,
който още по навик със теб безутешно деля:
да не би твоят Бог по-спокойно крака да кръстоса,
щом и змии развъди из тези любовни поля?
От влечуги гъмжи. А полята са неразорани
и очакват на своя стопанин върховния дълг.
А пък аз, вместо плуг да държа, ближа яростно рани
и се тъпча с пелин… И ръмжа като истински вълк.
Но сезонът отдавна е почнал. Не знам колко още,
без да имаш изкусни трофеи от близкия лов,
ще висиш край дерето на тъмните есенни нощи ...