В съня ми ти дойде

като неканен гост,

като мираж,

като от приказка мечтана.

Не те бях виждала преди,

но търсила съм теб

и този блян аз няма

да изпусна, да оставя.

Улових те във съня си аз,

върху който и да искам нямам власт,

но погледът ти толкова далечен ме увлече

във мрежите ти ме оплете

и не мога да изляза вече.

Предишна сила, дума, жест

не може нищо да ме вземе,

да ме отдалечи от тебе,

да се опита да отнеме

живота и копнежа мой.

Не мога вече да живея

без сънища, без моя блян-мечта,

без теб не мога да копнея

за любов под пъстроцветната дъга.

Ти, ловецо мой,

ловец на сънища в нощта,

обричам се да бъда в твойта клопка,

да бъда с теб, дори след края на съня.