25 июл. 2023 г., 21:01

Лозето на татко 

  Поэзия
135 4 5

ЛОЗЕТО НА ТАТКО

 

Помъкнал не мотика, а тефтер

с безумно тъпи стихчета и прози,

аз – косер, закъснял за гроздобер! –

стърча сега сред бащиното лозе.

 

Изсъхнали са вехтите асми.

Отсечена – най-дашната овошка.

И вече няма кой да натъкми

катанеца и прочката на кьошка.

 

И може би несретник е преспал

за ден, за два в постелята на мама? –

оставил ми е късче кашкавал,

и ми е клъцнал резен от салама.

 

На покрива поклаща се бодил.

И рони се над мен изгнила тачка.

А шепата син камък е пробил

ръждясалата лозова пръскачка.

 

Баща ми сякаш пита: – С кой акъл,

и точно днес дошъл си ми на гости?

Не, тате! – блуден син ти е дошъл! –

изкъртения спомен да залости.

 

25 юлий 2014 г.

гр. Варна, 12, 05 ч.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??