Лозето на татко
ЛОЗЕТО НА ТАТКО
Помъкнал не мотика, а тефтер
с безумно тъпи стихчета и прози,
аз – косер, закъснял за гроздобер! –
стърча сега сред бащиното лозе.
Изсъхнали са вехтите асми.
Отсечена – най-дашната овошка.
И вече няма кой да натъкми
катанеца и прочката на кьошка.
И може би несретник е преспал
за ден, за два в постелята на мама? –
оставил ми е късче кашкавал,
и ми е клъцнал резен от салама.
На покрива поклаща се бодил.
И рони се над мен изгнила тачка.
А шепата син камък е пробил
ръждясалата лозова пръскачка.
Баща ми сякаш пита: – С кой акъл,
и точно днес дошъл си ми на гости?
Не, тате! – блуден син ти е дошъл! –
изкъртения спомен да залости.
25 юлий 2014 г.
гр. Варна, 12, 05 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
