dodic (Деян Димитров)
266 1705
31 янв. 2007 г., 21:11

Луд по теб 

  Поэзия
2047 0 11

 

Откачам, стрелям на посоки,

късам ризи, лея кръв,

чувствата - неконтролируемо дълбоки,

яко съм захапал твойта стръв.

 

Тясно ми е, кожата ми стяга,

въздуха във дробовете ми боде,

кръвта във вените е пощуряла - бяга,

ще пръсне клетото сърце.

 

 

Не заспивам, мисълта за теб ми свети,

не мога и не искам да я загася,

треперещи ръцете ми, и двете,

едва подават залък в гладната уста.

 

Вървя, очите ми тълпи сканират,

сред милиони люде търся теб,

и тръпки тялото побиват,

открия ли подобен силует.

 

Откачам, трябва да те имам,

от страшна лудост съм обзет,

лек в нищо друго не откривам,

знаеш, луд съм аз по теб.

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??