Луд по теб
Откачам, стрелям на посоки,
късам ризи, лея кръв,
чувствата - неконтролируемо дълбоки,
яко съм захапал твойта стръв.
Тясно ми е, кожата ми стяга,
въздуха във дробовете ми боде,
кръвта във вените е пощуряла - бяга,
ще пръсне клетото сърце.
Не заспивам, мисълта за теб ми свети,
не мога и не искам да я загася,
треперещи ръцете ми, и двете,
едва подават залък в гладната уста.
Вървя, очите ми тълпи сканират,
сред милиони люде търся теб,
и тръпки тялото побиват,
открия ли подобен силует.
Откачам, трябва да те имам,
от страшна лудост съм обзет,
лек в нищо друго не откривам,
знаеш, луд съм аз по теб.
© Деян Димитров All rights reserved.
