18 сент. 2010 г., 16:54

Луда магия

744 0 3

 

Сгушвам се в миг откраднат от живота,

скривам го в опакото на деня,

скъп диамант ми е пратен от Бога,

риба ли съм - хванала своята блесна.

 

Не е късно все още, ако тръгна оттам,

откъдето животът ме спира

и чака с надвиснала буря и гръм,

кон крилат съм и галопирам.

 

Ще намеря своя огнен вигвам,

незряща да съм след тази буря

или дива, първична като Тарзан,

но узнала на живота магията луда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Не е късно все още, ако тръгна оттам,

    откъдето животът ме спира"

    По-добре късно, отколкото...(Знаеш си)
    Целия свят на това се крепи...
    А животът е низ от възможни неравности,
    но без опит не знаеш дали ще тежи...
  • Хареса ми! Поздрави!
  • Узнала магията на живота!
    Хубаво. Поздравявам те, Мари!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....