18 сент. 2010 г., 16:54

Луда магия

748 0 3

 

Сгушвам се в миг откраднат от живота,

скривам го в опакото на деня,

скъп диамант ми е пратен от Бога,

риба ли съм - хванала своята блесна.

 

Не е късно все още, ако тръгна оттам,

откъдето животът ме спира

и чака с надвиснала буря и гръм,

кон крилат съм и галопирам.

 

Ще намеря своя огнен вигвам,

незряща да съм след тази буря

или дива, първична като Тарзан,

но узнала на живота магията луда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Не е късно все още, ако тръгна оттам,

    откъдето животът ме спира"

    По-добре късно, отколкото...(Знаеш си)
    Целия свят на това се крепи...
    А животът е низ от възможни неравности,
    но без опит не знаеш дали ще тежи...
  • Хареса ми! Поздрави!
  • Узнала магията на живота!
    Хубаво. Поздравявам те, Мари!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...