Сгушвам се в миг откраднат от живота,
скривам го в опакото на деня,
скъп диамант ми е пратен от Бога,
риба ли съм - хванала своята блесна.
Не е късно все още, ако тръгна оттам,
откъдето животът ме спира
и чака с надвиснала буря и гръм,
кон крилат съм и галопирам.
Ще намеря своя огнен вигвам,
незряща да съм след тази буря
или дива, първична като Тарзан,
но узнала на живота магията луда.
© Мариола Томова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
