Сгушвам се в миг откраднат от живота,
скривам го в опакото на деня,
скъп диамант ми е пратен от Бога,
риба ли съм - хванала своята блесна.
Не е късно все още, ако тръгна оттам,
откъдето животът ме спира
и чака с надвиснала буря и гръм,
кон крилат съм и галопирам.
Ще намеря своя огнен вигвам,
незряща да съм след тази буря
или дива, първична като Тарзан,
но узнала на живота магията луда.
© Мариола Томова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
