18.09.2010 г., 16:54

Луда магия

741 0 3

 

Сгушвам се в миг откраднат от живота,

скривам го в опакото на деня,

скъп диамант ми е пратен от Бога,

риба ли съм - хванала своята блесна.

 

Не е късно все още, ако тръгна оттам,

откъдето животът ме спира

и чака с надвиснала буря и гръм,

кон крилат съм и галопирам.

 

Ще намеря своя огнен вигвам,

незряща да съм след тази буря

или дива, първична като Тарзан,

но узнала на живота магията луда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Не е късно все още, ако тръгна оттам,

    откъдето животът ме спира"

    По-добре късно, отколкото...(Знаеш си)
    Целия свят на това се крепи...
    А животът е низ от възможни неравности,
    но без опит не знаеш дали ще тежи...
  • Хареса ми! Поздрави!
  • Узнала магията на живота!
    Хубаво. Поздравявам те, Мари!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....