14 сент. 2017 г., 21:20  

Лудата

533 4 0

                Жена с приведен силует,

                забрадена със кърпа – шарен плат,

                навела своята глава напред

                кръстосваше по селския площад.

 

                Познаваха я хора от селото,

                а външни гледаха я със почуда,

                от много малка носеше петното

                и всички я зовяха: "Луда".

 

                С найлонов плик и незлоблива

                събираше боклуци от шосето

                и винаги усмихната, щастлива

                ги къташе във къщи зад пердето.

 

                Баща ѝ беше селският овчар,

                почивки нямаше, недели.

                Със него ходеше по пътя стар

                и спеше с агънцата бели.

 

                След време старият пастир почина,

                остави я сама на този свят.

                Отхвърлена от всички без причина,

                незнаеща ни майчица ни брат.

 

                Великден Светъл, хората се молят.

                Прескачаше до хорските врати.

                Дочула агънце да колят,

                глава въртеше, викаше: "Поспри!".

 

                Сега я няма, там е над селото,

                където само вятърът шуми,

                полегнала навеки под дървото

                при свойте бели, агнешки души.

 

                Пловдив

                14.09 217 г.

                (Кръстовден)

        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...