Sep 14, 2017, 9:20 PM  

Лудата

  Poetry » Other
527 4 0

                Жена с приведен силует,

                забрадена със кърпа – шарен плат,

                навела своята глава напред

                кръстосваше по селския площад.

 

                Познаваха я хора от селото,

                а външни гледаха я със почуда,

                от много малка носеше петното

                и всички я зовяха: "Луда".

 

                С найлонов плик и незлоблива

                събираше боклуци от шосето

                и винаги усмихната, щастлива

                ги къташе във къщи зад пердето.

 

                Баща ѝ беше селският овчар,

                почивки нямаше, недели.

                Със него ходеше по пътя стар

                и спеше с агънцата бели.

 

                След време старият пастир почина,

                остави я сама на този свят.

                Отхвърлена от всички без причина,

                незнаеща ни майчица ни брат.

 

                Великден Светъл, хората се молят.

                Прескачаше до хорските врати.

                Дочула агънце да колят,

                глава въртеше, викаше: "Поспри!".

 

                Сега я няма, там е над селото,

                където само вятърът шуми,

                полегнала навеки под дървото

                при свойте бели, агнешки души.

 

                Пловдив

                14.09 217 г.

                (Кръстовден)

        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....