Изпълнени са с надежда
и окрилени са с мечти,
тъй борбени са, тъй са смели,
подгонили са своите дни.
И старите изглеждат смешни,
застанали са там до тях,
и спомените най-метежни
нахлуват пак, отново в грях.
Те луди са и са и млади,
и вярват, и стъпват вред.
Светът полека се забавя,
замисля се той, тъй, да спре.
Да си останат все такива,
побегнали в своя век,
но младостта си веч отива,
остава бумтежът напред.
© Анелия Станева Все права защищены