Изпълнени са с надежда
и окрилени са с мечти,
тъй борбени са, тъй са смели,
подгонили са своите дни.
И старите изглеждат смешни,
застанали са там до тях,
и спомените най-метежни
нахлуват пак, отново в грях.
Те луди са и са и млади,
и вярват, и стъпват вред.
Светът полека се забавя,
замисля се той, тъй, да спре.
Да си останат все такива,
побегнали в своя век,
но младостта си веч отива,
остава бумтежът напред.
© Анелия Станева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
