Изпълнени са с надежда
и окрилени са с мечти,
тъй борбени са, тъй са смели,
подгонили са своите дни.
И старите изглеждат смешни,
застанали са там до тях,
и спомените най-метежни
нахлуват пак, отново в грях.
Те луди са и са и млади,
и вярват, и стъпват вред.
Светът полека се забавя,
замисля се той, тъй, да спре.
Да си останат все такива,
побегнали в своя век,
но младостта си веч отива,
остава бумтежът напред.
© Анелия Станева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
