24 мая 2025 г., 07:53

Луди сме, приятелю

314 0 0

Скитници сме с теб - приятелю.

Не спираме да търсим. Истини.

Нагоре гледаш ти - мечтателю,

пък аз в земята под краката ни.

 

Летяхме. Високо горе бяхме ние.

И потъвахме дълбоко. Без хриле.

Молехме неволята да ни разкрие

как шутовете стават в миг крале.

 

Не оставяхме след нас пустини.

Миражи бяхме - пъстри оазиси.

Все надежди вместо милостини

раздавахме. Дори в сълзите си.

 

А след нас вълни на младостта 

надигат се високо. С буен нрав.

Но не може да залее дързостта

върхове издигнти от дух корав.

 

Луди сме с тебе. Знаеш ли защо?

Отказваме да бъдем восък блед.

Не молим вече, не искаме горещо -

с това, което сме вървим напред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...