Луди сме, приятелю

Скитници сме с теб - приятелю.

Не спираме да търсим. Истини.

Нагоре гледаш ти - мечтателю,

пък аз в земята под краката ни.

Летяхме. Високо горе бяхме ние.

И потъвахме дълбоко. Без хриле.

Молехме неволята да ни разкрие

как шутовете стават в миг крале.

Не оставяхме след нас пустини.

Миражи бяхме - пъстри оазиси.

Все надежди вместо милостини

раздавахме. Дори в сълзите си.

А след нас вълни на младостта 

надигат се високо. С буен нрав.

Но не може да залее дързостта

върхове издигнти от дух корав.

Луди сме с тебе. Знаеш ли защо?

Отказваме да бъдем восък блед.

Не молим вече, не искаме горещо -

с това, което сме вървим напред.