dara33 (Лили Спасова)
78 225
27 нояб. 2004 г., 22:27

Лудия 

  Поэзия
740 0 6
Лудият в парка-
тъжен човек, който мачка каскета си
яростно, после го запокитва в лицето на вятъра
и слуша разговорите на листата
и гарваните идващи от отвъдното.
Сам е до дънера.
Вчера отсякоха дървото.
Очите му шарят по зелената плът на поляната,
която напомня увяхваща проститутка от Париж.
Там, в каналите спят откачалки и се продава
плът, като прясно месо на пазара за дребни пари.
Дланите му са обърнати към небето, като легло
чакащо съвкупление между лунна девица и лъв.
Само очите му се въртят, като въртележка...но с
развален механизъм.
Лудият плаче.
В хаос напомнящ накъсана книга.
Парченца живот из въздуха има.
Безпощаден е вятъра.
Лудият плаче за мъртвия свят.
Неразбран и отхвърлен е.
Сам.
Лудия.

© Лили Спасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Пепина, реалността е с много лица. Зависи от това какви очи имаме и какво сърце...Все различна е. )))Благодаря ти мила.
  • Хубаво и тъжно, реалност...
  • Благодаря и на двама Ви от сърце)
  • съгласих, се съгласих се, хубави стихове
  • Много е хубаво.Това са истински текстове!Поздрави и от Оливър!Говоря в трето лице за Оливър,защото аз съм Ясен, Оливър пише...Той диктува.Като лудите малко-)
Предложения
: ??:??