dara33
78 результатов
Съществува жена, която седи в голям плетен стол на една тераса и наблюдава живота извън нея. Тя не е млада. Не е и стара. Може да се каже, че възрастта е доста странен феномен и понякога е трудно да определиш на колко години е всъщност човекът, който е пресякъл по някаква причина полезрението ти и с ...
  998 
Цветът на очите му е особен, сякаш е потопил зениците си в най-дълбокото на океана и после е посипал прашец, взет от лъчите на слънцето. Приятелката ми казва за него, че има очи, които приличат на море в бурен ден. Не съм убедена, но ми действат магнетично и понякога се чувствам като хипнотизирана п ...
  1076 
ако случайно
срещнете слон
и той не ви каже „здравейте"
не помисляйте
че е ням ...
  659 
Приказка за Палечка Малечка от съседния блок
Приказката за Малечка Палечка, която се родила в чашката на лале вече е написана. Аз ще ви разкажа една приказка за момиче с името Палечка Малечка, но съвсем истинска и съвсем неродена от чашката на лале.
Тази Палечка Малечка се родила в една Софийска бол ...
  3494 
нима има по-добро място за приютяване
от ръцете на майката
попитах
другите замълчаха сковани
после Моцартово засвири дъждът ...
  1141  14 
в един от оранжевите ми дни
има усмивки
които влизат през прага и сядат на дървени столове
пушат
и пият от виното ...
  830  10 
  1896  14 
В утробата си носеше живот,
а вън ухаеше
на мартенски кокичета...
Хората си подаряваха,
червено- бели мартеници. ...
  998 
Той е от Андалусия.
Хосе Сантяго Рамирес.
Носи ботуши.
И черна шапка.
Бикоборецът няма любима. ...
  1045 
ххх
разголена
нощта изсипва
небе
в очите ми ...
  1331 
Сърцето ми се сковава
от страх,
всеки път когато помисля,
че си отиваш...
Недей! ...
  1164 
О, Бътерфлай!
Така си нежна.
Страхувам се да те докосна.
Белотата на млечната ти кожа
ме опива. ...
  1471 
Днес видях един скакалец.
Зелен изумруд на паважа.
Скачаше.
Светеше.
Жив. ...
  878 
Събудих птиците,
а те си спяха кротко.
Не бяха чули как малкото им падна,
побутнато
от пръстите на безпощаден вятър. ...
  1209  10 
Земята е изблещила очите си
и жадно е протегнала треви.
Плътта й е напукана и кървава.
Ранена е, а все мълчи, мълчи…
Осъжда ни жестоко днес земята. ...
  1042 
Надеждата е минзухар - гори в полето на душата. Необятната... И нито вятърът или сезоните, като ръка могат да го угасят. В душата ни градина минзухари.
  1127 
В един единствен миг
съзирам
богатство по- голямо
от цялото съкровище
на Соломон. ...
  1329 
Китчето Холи живеело в далечния син океан. Плувало нашир и длъж и опознавало големия свят. Много често по голямото и гладко гръбче на китчето кацали уморени чайки. Те му разказвали истории, видени по бреговете на океана, а Холи слушал и мечтаел да види чудесата на сушата.
-Кое е най- хубавото нещо, ...
  1503 
Отпих си глътчица вода
от извора на спомените
детски
и цъфнаха в душата ми
цветя. ...
  1445 
Земята ми е тясна.
Не се побира душата
във кафеза,
който ми поставят другите.
Бунтува се, ...
  1391 
Дърветата от моето детство
имат лица и коси.
Носят сърце под кората,
древни и стари души.
С тях разговарях, когато ...
  1128 
след мен ще остане
само прахта от обувките ми
сбогом - измамно спокойствие
под шапката ми
пролетта наднича
  1251 
Небето ме поглежда.
Единственото му око
ме гледа осъдително.
Не ме е страх от присъдата.
Немея пред съдника. ...
  1129 
Сънят е повик от отвъдното.
Шепти и вика в нас.
Не се вълнувай, като река
понесъл свойте тайни
на песъчливото си дъно. ...
  1259 
Някога в страната на дъждовете, където все валяло и дъждът никога, ама никога не спирал, живеело едно мишленце със чипо носленце. Имало дълги мустаци и големи бели зъбки, защото обичало да си похапва сирене.Всичко жители на тази страна почти не излизали, защото дъждът не спирал, а на кой му се ходи ...
  1466 
На планетата Итора се водеше война от 244 години. Съществата, живеещи там, бяха наричани иторианци. Иторианците бяха кротки по природа, но откакто крактикулите бяха нападнали планетата им, те воюваха за свободата си. Не искаха да бъдат роби на пришълците и воюваха от много години за възвръщане на он ...
  1449 
Не улица, а бунище. Това си мисли, докато пресича улицата. Светофара го е погледнал със широко отворено зелено око и той засилва своя ход защото знае, че всеки миг ще блесне кървавото му око и автомобилите ще зафучат, като разярени дракони. Един просяк, точно на самия мост е подал измършавялата си р ...
  1583 
Днес баба Мария се събуди както обикновено, точно преди първото кукуригане на петлите. Облече старата си изтъркана рокля с кръпки от време оно и запретна ръкави. Днес бе особен ден. Внука и щеше да си дойде и да отседне при нея за ден, два. Поне така подметна като се обади по телефона в къщата на съ ...
  1372 
пред очите ми необятност
някъде
зад хоризонта на моето утре
е най-прекрасното бъдеще
дано срещна светулка
  1394 
В една дълбока и тъмна гора живееше един мечок. Името му беше странно за мечок, но някога майка му реши, че то е най -подходящо за нейното мече.
Медунчо? Не. Кръсти го Сънливко, защото най - много обичаше да спи.
Всяко утро едвам, едвам го изкарваше от леглото.
- Хайде, сине слънцето изгря.
- Добрее ...
  1680 
Сълза, като пътека по лицето ти
се стича
и свети лунно от божествена тъга.
Докосва устните ти бавно и солено,
за да я усетиш - ...
  1316 
разбутах мислите си
цветна дъга
луда и пъстра
непокорно
закача дъжда
  1186 
Отново дъжд, отново сълзи,
отново вятър вей навред.
Крещяща като луднала кокона,
отритната като бездомно псе...
вървя... ...
  1210 
На Симонка с обич и на обичащите приказки)
Живеело едно момиченце, което имало големи маслинени очи, в които се гонели слънчевите лъчи и греели пъстри мечти. То обичало да играе, пее и танцува. Детето имало много желания, но най-силно желаело да има вълшебна пръчица с която да прави вълшебства. Дори ...
  3066 
Сред морета и океани, там на края на света, където се раждал един нов свят, далече, далече от хората на чуден остров живеела една принцеса.
Тя била красива, бяла и нежна.
На острова имало много красиви гори, зелени и дълбоки, цветя с вълшебни сили, които говорели и разбирали езика на хората, та дори ...
  1995 
Не искам да те помня, а все
те търся по света и там далече,
където са отлитащите спомени -
бодливи, като гръб на таралеж.
В зеленото на слънчеви поляни ...
  1225 
Ако днес дойде смъртта,
ще се сгуша в ръцете ти.
Нежно причастие.
Ще чакам на топло
последния дъх на живота в лицето ми, ...
  1056 
Някъде далече от света на хората, скрита в тайни и красота съществувала Приказната гора. Там живеела една принцеска на име Стефания. Красива била тя и имала нежно сърце. Помагала на всеки изпаднал в беда без да се замисли дори. Имала дълги тъмни коси, чипо носленце, което издавало нейния весел нрав ...
  1824 
Да пътуваме.
Двама.
Луната е легнала в синьото си легло.
Прилича на капчица мляко, разлято
върху покривка. ...
  2026  10 
Поляната е сънена. Тревите се протягат,
събудени от палавника слънце.
Дърветата шумят танцувайки с клони,
целунати небрежно от ухажора вятър.
Дочувам птиците. Запяват песен. ...
  1075 
Предложения
: ??:??