"Лудият"
Ръцете им претърсваха гробовете.
Тършуваха със алчност ненаситна.
И само той обади се: "О, Господи!
Не мога повече, на мен ми стига!"
Изгледаха го... страх и съжаление...
И го загърбиха, да грабят своето.
Прогледнал в нищетата, изкупление
потърси в словото Му, Божие...
И само той подаде длан на падналия.
Извади залъка си, отдели на ближния.
Към грешницата не захвърли камъка.
От себе си свали последната си риза.
Не блазнеха го почести, ни слава,
богат единствено с това, което има.
Желания и суета обрече на забрава -
живееше да се раздава, не да взима.
Не пречеше на никой... той бе лудият,
но малко бе "Осанна", повече "Разпни го!"
за тях не беше брат, а онзи, другият...
прозря - смъртта единствено спаси го...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Нежна Все права защищены
