26 февр. 2025 г., 09:23  

Лудият на Варна

327 4 3

ЛУДИЯТ НА ВАРНА

 

… не се и питам аз ли съм, не съм ли – дали ме има в лудналия свят,

и си мечтая в нощи таласъмни отново да съм силен, див и млад,

девойките на Варна да са мои – по цял ден стих след стих да им чета,

да хълтам с двеста в острите завои по грапавия път към старостта,

във Морската градина пеперуди да хващам със момчешкия си кеп

 

и да си казвам: – Всички други луди не са, Валерий, луди като теб!

преди да хлътна в следващия залез, да поседя на моя зимен плаж –

връз него да подпиша с показалец молитвата си тиха: – Отче наш!

Да отлетя с душица благодарна, че беше миг, но все пак аз бях тук.

Помнете ме? – бях Лудият на Варна, изпял ви тази песен във Фейсбук.

 

25 февруарий 2025 г.

гр. Варна, 18, 15 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уау! Браво на Лудият на Варна : )
  • Браво!
  • Прекрасен си
    преди да хлътна в следващия залез, да поседя на моя зимен плаж –
    връз него да подпиша с показалец молитвата си тиха: – Отче наш!
    Да отлетя с душица благодарна, че беше миг, но все пак аз бях тук.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...