Лудият на Варна
ЛУДИЯТ НА ВАРНА
… не се и питам аз ли съм, не съм ли – дали ме има в лудналия свят,
и си мечтая в нощи таласъмни отново да съм силен, див и млад,
девойките на Варна да са мои – по цял ден стих след стих да им чета,
да хълтам с двеста в острите завои по грапавия път към старостта,
във Морската градина пеперуди да хващам със момчешкия си кеп
и да си казвам: – Всички други луди не са, Валерий, луди като теб!
преди да хлътна в следващия залез, да поседя на моя зимен плаж –
връз него да подпиша с показалец молитвата си тиха: – Отче наш!
Да отлетя с душица благодарна, че беше миг, но все пак аз бях тук.
Помнете ме? – бях Лудият на Варна, изпял ви тази песен във Фейсбук.
25 февруарий 2025 г.
гр. Варна, 18, 15 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
