28 мар. 2016 г., 00:46

Лудият вятър 

  Поэзия
740 0 7

Лудият вятър

 

Духна южнякът. Нейде отгоре

сметна, че вече е време,

скрит в белокорите стари тополи,

глътчица въздух да вземе.

 

Лудо дърветата в миг поизтупа,

клоните им поразнищи

и по земята бързо натрупа

сняг, от разцъфнали вишни.

 

На неколцина бедни рибари

с шеметен танц преобърна,

скъсал им котвите, лодките стари

и във морето ги върна.

 

Хукна обратно, весел. Притихна

в клоните на кавака

и дяволито ми се усмихна:

" Ей така, лудият чака! " .

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??