Лудият вятър
Лудият вятър
Духна южнякът. Нейде отгоре
сметна, че вече е време,
скрит в белокорите стари тополи,
глътчица въздух да вземе.
Лудо дърветата в миг поизтупа,
клоните им поразнищи
и по земята бързо натрупа
сняг, от разцъфнали вишни.
На неколцина бедни рибари
с шеметен танц преобърна,
скъсал им котвите, лодките стари
и във морето ги върна.
Хукна обратно, весел. Притихна
в клоните на кавака
и дяволито ми се усмихна:
" Ей така, лудият чака! " .
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
