ЛУДНИЦА
ЛУДНИЦА
Вървя и не мисля зя нищо.
И за никой, и спя...
Ускорявям, но не бягям от нищо...
Чакам, не идва и той.
Защо, защо не покой?
Свят мой...
Напрегнат вълчи вой...
Какво търсиш ти звук от гората?
Защо тук?
Ближи си раните там край реката...
О, тя горката...
Кръвта ти ще пие и с тебе от болка ще вие.
И ще тече напосоки-
нагоре към върховете високи.
И после на теб ще рече:
Отивам към сиво море
и бягям от черно небе.
Тичам през пясък, пустиня,
мия водата със тиня.
А ти ще вървиш
и отново тъй ходещ ще спиш.
А страхът- такъв водещ,
и странен, и стенещ...
А умът- подпален
във тъмния кът толкова кален.
Хей, къде изчезна отново, покой?
Кой те изгони, дали зловещият вой?
Мрак, небе, светкавица и гръм...
Там в гората...аз ли съм?!
Светкавицата хванах, а долу на земята
всеки жив си търсеше душата...
И отново нищичко не чувствах,
гледах само врязаните ми пътеки във ръката.
И там, на един завой,
чух отново силен вой, и бой
свиреп,сред застиналост,покой.
И двама вълци си играят във гората,
и чудят се кое да ми дадат-
покоят ми или пък свободата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Поля Георгиева Все права защищены
