sublime (Поля Георгиева)
30 28
7.11.2005 г., 21:03 ч.

ЛУДНИЦА 

  Поезия
720 0 3

ЛУДНИЦА

Вървя и не мисля зя нищо.

И за никой, и спя...

Ускорявям, но не бягям от нищо...

Чакам, не идва и той.

Защо, защо не покой?

Свят мой...

Напрегнат вълчи вой...

Какво търсиш ти звук от гората?

Защо тук?
Ближи си раните там край реката...

О, тя горката...

Кръвта ти ще пие и с тебе от болка ще вие.

И ще тече напосоки-

нагоре към върховете високи.

И после на теб ще рече:

Отивам към сиво море

и бягям от черно небе.

Тичам през пясък, пустиня,

мия водата със тиня.

А ти ще вървиш

и отново тъй ходещ ще спиш.

А страхът- такъв водещ,

и странен, и стенещ...

А умът- подпален

във тъмния кът толкова кален.

Хей, къде изчезна отново, покой?

Кой те изгони, дали зловещият вой?

Мрак, небе, светкавица и гръм...

Там в гората...аз ли съм?!

Светкавицата хванах, а долу на земята

всеки жив си търсеше душата...

И отново нищичко не чувствах,

гледах само врязаните ми пътеки във ръката.

И там, на един завой,

чух отново силен вой, и бой

свиреп,сред застиналост,покой.

И двама вълци си играят във гората,

и чудят се кое да ми дадат-

покоят ми или пък свободата...

© Поля Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Леле....................:D
  • И такива неща се получават когато всичко върви наопаки...но пък си е предизвикателство да ги преодолееш
  • лудо и интересно-6
Предложения
: ??:??