Лудо вино
Вървя сред лехите, искам да те зърна.
Мечтая да срещна незнайно любовта.
Очаквам мига, с любов да те прегърна.
Да изпием чаша вино на младостта.
На Свети Трифон клонки аз ще зарежа
в чест на бог Дионис чаша вино да изпия,
неудачите в живота да отрежа,
глас божествен искам в песен звучна да извия.
Да бъде любовта ни искрена, лъчиста
лудо вино да изпием с усмивка.
Да усетиш дъха на душата ми чиста
и да вдигнем тост с напитката пивка.
По дълъг път вече вървя без умора.
Изпих много пенлив пелин и горчивка.
Аз искам ти да си моята опора,
живот като шампанско, без мътилка.
Чаша руйно вино нека да изпием –
двама щастието пълно да ни опияни.
Тъгата с радост аз искам да надвием.
Любов навеки нека да ни заплени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Милчева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
