Лудост - 1 част
Нека не настъпи утро
не искам да отворя очи
Не искам да видя сивотата
на поредния тих, безжизнен ден
Лудостта е тежко бреме
докосне ли те ледената ù ръка
пръстите няма да те пуснат
Болестта ме заключи
в празна болнична стая
Животът си отива с есенното слънце
В съня аз търся своята утеха
В съня търся следи от своята усмивка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нимфаеа Алба Все права защищены