не знам...
Луда ли?
Луда съм от страст.
Пияна от любов.
Кипяща съм от сласт.
Не ме е страх, че се унищожавам,
не ме е страх да се унижавам.
Нима?
Полудяла съм...
Обичам.
Не мога от желанието на тялото далеч да тичам.
Желая го...
Знам, ще го направя.
Отново ще го любя.
Ще изгарям.
Пияна съм от лудост
и от вино,
обладана от духа му...
Не ще позная аз страха му.
Ако знаех...
Роб щеше да е той,
щеше да бъде отнесен с мен
в любовния порой.
Да пия...
Ще пия от неговата кръв.
Ще стана част от неговата кръв.
С тялото му ще се слея.
За сливането ни отново аз копнея...
За сливане под светлината на луната.
Да се събуждат заедно телата.
Да нямат сили сетивата.
Леглото.
Свещта,
мартини и цигара...
отново страст започва да изгаря.
Не мога ритъма да спра.
В прегръдките му искам да заспя.
Да се укротя...
Да озаптя зверовете.
Да се потопя само в цветовете...
На страстта.
Кардемон.
Олива.
Момина сълза.
Не мога да възпра похотта.
Пропълзяла е в тялото ми.
Обладала е цялото ми.
Не мога да го спра.
Да прониква мощно в мен.
Да държи тялото ми в плен...
По-прекрасно е от Рая.
Как да спра да искам?
Не зная...
Не ме интересува.
Щом той кара тялото да се вълнува.
Да се сбогува с ума...
Да се отдаде само на страстта.
Люби ме!
И не спирай!
Аз ще следвам твоя ритъм.
Покори ме, твоя ще съм аз
занапред в любовния екстаз.
С тебе искам да споделям.
Не разделям.
С друга не споделям.
Аз единствена ще притежавам.
Роб си мой!
Ще обладавам.
Луда съм!
Да спра не мога.
Жестока съм...
Това го мога.
Правила съм го с други.
Страдали са други...
Гори ме!
Изтощи ме!
Но в ръцете свои ти държи ме!
Роб бъди, но само мой!
С друг не мога да те споделя.
Не мога сърцето си на части да разсека.
Искам те!
Не мога.
Горя в любовна изнемога.
Люби ме!
И накрая забрави ме!
Чужда съм...
Принадлежа на друг.
Желая те, макар да съм на друг.
Ще те обичам,
както аз обичам друг...
Люби ме! Забрави ме!