Лудост
Понякога съм трудна за разбиране.
Обърквам те със цялата си лудост.
Компасът е без ясно навигиране
и губиш се във странната ми чудост.
Понякога ти идвам твърде много
със устрема и липсата на мяра,
и дръпваш се, и гледаш твърдо, строго,
и трудно ти е да гласуваш вяра.
Понякога те плаша ненаужким
със всички тези чувства и стремежи,
със страстната ми жажда да се случим,
със порива на огнени копнежи.
Понякога не можеш да повярваш,
че любовта ми няма край и срочност,
съмняваш се и никак не показваш
дори и грам душевна реципрочност.
Понякога.... понякога признаваш,
че тази лудост страшно ми отива
и трудно ти е да ѝ устояваш,
и в тебе импулсивност провокира.
Понякога със мене резонираш
и смело границите разширяваш.
Гориш и чувствата си експресираш,
и учиш се без страх да изразяваш...
Понякога, но често си припомняй,
че времето сред пръстите изтича!
Живей сега и слънцето докосвай!
И знай, че безрезервно те обичам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мануела Бъчварова Все права защищены
