8 окт. 2007 г., 10:46

Лукса на доверието 

  Поэзия
784 0 19
Лукс е, че поисках да те имам -
забранен, дори и невъзможен.
Беше, може би, поредният безимен,
кръстих те, а знаех, че не може.
Имах те - със име, но за кратко
и времето пречупвах - нереално.
Грешах понякога, поплаквах рядко,
но страхувах се със теб наравно.
Тръгна си, преди да се събудя,
остави аромата си в преддверието,
дълбоко вдишвах те до лудост-
позволих си лукса на доверието.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Все права защищены

Предложения
: ??:??