Oct 8, 2007, 10:46 AM
Лукса на доверието
Лукс е, че поисках да те имам -
забранен, дори и невъзможен.
Беше, може би, поредният безимен,
кръстих те, а знаех, че не може.
Имах те - със име, но за кратко
и времето пречупвах - нереално.
Грешах понякога, поплаквах рядко,
но страхувах се със теб наравно.
Тръгна си, преди да се събудя,
остави аромата си в преддверието,
дълбоко вдишвах те до лудост-
позволих си лукса на доверието.
© Елица Стоянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много е хубаво!
-
БРАВО и от мен!
Прегръщам те! -
Браво и от мен, Ели!!!
-
Браво!!!
-
Браво!!! Много е хубаво!
-
Сърдечни благодарности!
-
Щастието не бива да бъде лукс.
Прекрасен стих, мила Елишка.
С обич те целувам за щастието. -
Запази този лукс,щом те прави щастлива.
Прекрасен стих! -
Чудесно: "Позволих си лукса на доверието"
-
Благодаря ви
-
Всички мигове, които ни задъхват в този живот са значими, колкото и да се кратки
Поздрав за този стих!!! -
Поздрав Ели!Всеки трябва да е щастлив!
-
ДА, замислящо е, опит ли трябва...
Всичко добро на лирическата и теб!!! -
БРАВО!!!!
-
Прелестно стихотворение!!!
-
Браво, Елишка!
Чудесен стих!
Поздрав и прегръдка! -
не е лукс да бъдеш щастлива. Необходимост е!!!
Поздравления, Ели!!! -
Поздрав!
Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Това много ми хареса.Толкова, че си озволих да оформя няколко предложения към него. Обаче не смея, защото е много нахално от моя страна. Ако решиш, цъкни ми на Q-то.
Поздрави!