Луна 

О, белязан плод над бездната злокобна,

ти виждаш ли отровата на тоя свят,

водопад на завист и ласка лъжовна,

блестят като лъч в душевния му ад.

И него нищо не може да прогони, 

в неговата пещ капят, все сълзи

във всеки въглен се крият хора злобни,

с подострените си хищни резци.

Тук всеки иска, най-близкия да събори, 

да го види премазан и съкрушен,

сърцето му добро с нож да отвори

и от ръжда да е храма разрушен.

О, белязан блясък над бездната злокобна,

от своите недра сладостния сок излей,

блъсни с вълна земята ни гробовна

и една сълза в пясъка прелей...