Луна
Една луна
сред хиляди звезди изгрява.
Блести в нощта сред тях, но е сама.
Има нещо.
Нещо я издава.
Не бе луна, а бе жена.
Жена търсеща, жена страдаща.
Жена изгаряща във своята жарава.
Жена властна, не поробена.
Жена искана, не молеща.
Жена истинска, не мечта.
Жена чиста - като момина сълза.
В очите ù ще видиш истина.
В думите ще чуеш прямота.
Паднеш ли, ще ти подаде ръка.
Тя не търси, тя намира.
Тя помага, но не взима.
Тя прощава, но не забравя.
Тя не идва, просто минава.
Това е тя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
